Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География-
Българска Академия на Науките
Национален Институт по Метеорология и Хидрология

БЪЛГАРИЯ

СОФИЯ

ПЛОВДИВ

ВАРНА

Азотен диоксид (NO2) Озон
(O3)
Серен диоксид
(SO2)
Фини прахови частици(PM10) Фини прахови частици(PM2.5) Индекс за качество на въздуха
(AQI)
Доминантен замърсител (DPI) Универсален топлинен индекс (UTCI)
18Апр19Апр20Апр

В рамките на Националната Научна Програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, финансирана от МОН, бе създадена системата за прогноза на химическото време (замърсяване на въздуха). С нея се визуализира 72 часовата прогноза за замърсяването на въздуха в реално време, започвайки от 00:00 часа на текущия ден и продължаваща още два дни напред за територията на България с разделителна способност от 3 km и на 3 избрани града – София, Пловдив и Варна с разделителна способност от по 1 km.

За всяка от изброените области могат да се изберат някой от 5те основни замърсителя - Азотен диоксид (NO2), Озон (O3), Серен диоксид (SO2), Фини прахови частици с размер под 10 µm (PM10), Фини прахови частици с размер под 2.5 µm (PM2.5), от които се изчислява и визуализира Индекса за качество на въздуха (AQI). Системата прави прогноза и на Универсалния топлинен индекс (UTCI) показващ топлинния комфорт/дискомфорт на човешкото тяло.

Серен диоксид (SO2)

Източници

Серният диоксид е важен представител от групата на серните оксиди (SOx), които се образуват главно при изгарянето на горива с високо съдържание на сяра. Този газ е основен антропогенен източник на замърсяване, произлизащ от изгарянето на природни горива в топлоелектрически централи и битови източници. Освен това, металургията и химическата промишленост също създават значителни количества серен диоксид в атмосферата. SO2 и NОx са основни компоненти на "киселите дъждове", които могат да имат сериозни последици за околната среда и човешкото здраве.

Влияние върху човешкото здраве

Серният диоксид влиза в организма чрез дихателната система. При високи концентрации, до 90% от него се абсорбира в горните дихателни пътища и по-малка част в по-ниските части на дихателната система.
Краткосрочната експозиция на серен диоксид предизвиква най-големи проблеми за дихателната система. Широкото разнообразие на индивидуална чувствителност на населението към него варират, но особено уязвими са хората с бронхиална астма. Действието на серния диоксид върху дихателната система обикновено е комбинирано с влиянието на праха. Най-чувствителните групи към експозиция на серен диоксид включват деца, възрастни, астматици, хора със сърдечно-съдови заболявания и хронични заболявания на дихателната система.
Здравните ефекти на серния диоксид включват нарушения на дихателната функция, белодробни заболявания, нарушена имунна защита на белия дроб, увеличена честота на възпалителни белодробни и сърдечносъдови заболявания. Трудно е да се разграничи влиянието на серния диоксид от праха, като повишената честота на хоспитализации и смъртността са свързани също с високите нива на този газ. Хората с астма са особено уязвими (10 пъти по-чувствителни), като децата с астма са най-чувствителни към експозицията на серен диоксид и могат да развият сериозни възпалителни белодробни заболявания при дългосрочна експозиция.

Законодателство

Информацията за влиянието на атмосферните замърсители върху човешкото здраве е съгласувана с Министерството за здравеопазването (МЗ) и Националният център по обществено здраве и анализи според чл. 44, ал.2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. и Заповед № РД-09-159/14.04.2003 г. на МЗ.
Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) определя норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за азотен диоксид, озон, серен диоксид, фини прахови частици. Въведените ПДК целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда. За различните видове замърсители са регламентирани следните норми:

Средно Денонощна Норма - 125 µg/m3 (да не бъде превишавана повече от 3 пъти годишно)
Средно Часова Норма - 350 µg/m3 (да не бъде превишавана повече от 24 пъти годишно)
Алармен праг * – 500 µg/m3 (измерени през три последователни часа от съответните АИС и ДОАС)
* При превишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя, който са:

  • да се избягват напрегнати физически дейности на открито. Ако са наложителни, се препоръчва те да се извършат рано сутрин или късно вечер, ако контролните органи са предупредили за по-слабо замърсяване на въздуха. Определени замърсители (озон) добиват много високи стойности през обедните и следобедните часове;
  • учителите трябва да отменят физкултурни занимания като бягане, футбол, баскетбол, или друг спорт на открито със занимания без състезателен характер или такива в закрити помещения или в класните стаи;
  • cда продължи престоя вътре в помещенията до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като се затварят плътно прозорците на стаите;
  • да не се пуши и да се избягват помещения, в които пушенето е разрешено;
  • да се избягва престоя в райони с интензивен автомобилен транспорт, където отпадните газове от транспорта са масивни, както и присъствие в работни помещения с допълнителна експозиция на аерозоли, прахове и други дразнещи вещества;
  • да се ограничават дейности, които произвеждат дразнещи носа, очите и белите дробове вещества като готвене, чистене, упражняване на неподходящо хоби;
  • болни от коронарна болест трябва да избягват физически натоварвания на открито в дни с алармени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда;
  • конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечно-съдови заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, не съществуват.

https://eea.government.bg/bg/output/daily/2004-air/november/30-11.html